Тест по БЕЛ за ДЗИ (матура) №1

41 задачи във формата на матурата по БЕЛ – 22 с избираем отговор, 16 с кратък отговор, 2 с разширен отговор и аргументативен текст. 240 минути, 100 точки.

Оригинален тест на „Искам да уча“ по формата на МОН. Последна проверка: 25 октомври 2026.

Тестът следва формата на държавния зрелостен изпит по български език и литература: 22 задачи с избираем отговор, 16 задачи с кратък свободен отговор, 2 задачи с разширен свободен отговор (кратък текст от 4–5 изречения) и аргументативен текст – интерпретативно съчинение или есе. Времето е 4 астрономически часа (240 минути), а максимумът – 100 точки. Точкуването е ориентировъчно.

Задачите с избор и кратък отговор (58 точки) се проверяват автоматично. Задачи 25 и 40 (по 6 точки) и задача 41 (30 точки) са за самооценка – след проверката ще видите примерен отговор и критерии, по които учителят или вие сами можете да ги оцените. Текстът и задачите са оригинални.

Прочетете текста и таблицата към него – задачи 16–25 са по тях.

Градът, който не изстива

Всеки, който се е разхождал по асфалтов площад в юлски следобед, знае, че градът понякога е по-горещ от околността. Учените наричат това явление „градски топлинен остров“. Асфалтът, бетонът и покривите поглъщат слънчевата енергия през деня и я отдават бавно през нощта. Затова в централните квартали нощите често са с няколко градуса по-топли, отколкото в селата наоколо.

Последиците не са само неудобство. При продължителни горещини хората, които не могат да се охладят и през нощта, спят лошо, а възрастните и хронично болните са изложени на риск. Климатиците облекчават положението вътре, но изхвърлят топлия въздух навън и така затоплят улицата още повече.

Решенията често са по-прости, отколкото изглеждат. Едно голямо дърво засенчва паважа и изпарява вода през листата си – действа като естествен климатик. Светлите покриви отразяват част от слънчевите лъчи, вместо да ги поглъщат. Фонтаните, тревните площи и дори малките градинки между блоковете намаляват температурата в най-близките улици.

Миналото лято ученици от една гимназия измерили температурата на повърхността на различни места в своя квартал около 15 часа. Резултатите им са в таблицата след текста. „Разликата между паркинга и сянката под липите ни изненада повече от всичко“, споделя една от участничките. Класът е предложил на общината да засади дървета около училищния паркинг. Проектът струва около 12 000 евро и вече е включен в плана за следващата година.

Градът няма да стане хладен като планината. Но всяко дърво, всеки светъл покрив и всяка запазена градинка правят горещото лято малко по-поносимо за всички.

Таблица. Температура на повърхността, измерена около 15 ч. в юлски ден (температура на въздуха – 34 °C)

  • тъмен покрив на гараж – 64 °C
  • асфалтов паркинг – 57 °C
  • бетонна площадка – 49 °C
  • светъл покрив – 38 °C
  • трева на слънце – 35 °C
  • трева в сянка под дърво – 27 °C
41 задачи · 58 точки + задача за писане · 240 минути

Езикови норми

Задача 1 · 1 точка
В кой ред всички думи са написани правилно?
Верен отговор: В. Правилно е „сърдечен“ (от „сърце“), „безпристрастен“ (представка „без-“ пред беззвучна съгласна също се пише „без-“) и „разстояние“ (представка „раз-“ + „стоя“).
Задача 2 · 1 точка
В кое изречение има правописна грешка?
Верен отговор: Г. Правилно е „официална“ – след „ц“ не се пише „я“.
Задача 3 · 1 точка
В кое изречение е допусната грешка при членуването?
Верен отговор: А. „Ученика“ е пряко допълнение, затова се членува с кратък член: „похвали ученика“. Пълен член получава подлогът.
Задача 4 · 1 точка
Кой ред е без грешка в слятото, полуслятото и разделното писане?
Верен отговор: А. „Министър-председател“ се пише полуслято, а „вицепрезидент“ и „северозападен“ – слято.
Задача 5 · 1 точка
В кое изречение има грешка при употребата на главни букви?
Верен отговор: Г. Названията на исторически събития се пишат с главна първа буква: Първата световна война.
Задача 6 · 1 точка
В кое изречение пунктуацията е правилна?
Верен отговор: А. Подчиненото определително изречение „която ми препоръча“ е вътре в главното, затова се огражда със запетаи от двете страни.
Задача 7 · 1 точка
В кое изречение има пунктуационна грешка?
Верен отговор: В. „Естествено“ тук е вметната дума (изразява отношението на говорещия) и се отделя със запетая: „Естествено, той не закъсня…“.
Задача 8 · 1 точка
В кое изречение е допусната граматична грешка?
Верен отговор: А. Книжовната форма за 1 л. мн. ч. е „кажем“, а не диалектната „кажеме“.
Задача 9 · 1 точка
Кое изречение е без граматична грешка?
Верен отговор: Б. За лица след предлог се употребява формата „когото“. Правилно е и „на мен ми харесва“ и „кого търсиш“.
Задача 10 · 1 точка
В кое изречение има плеоназъм (излишно повторение на значение)?
Верен отговор: Б. „Вакансия“ означава „свободно работно място“, затова „свободна вакансия“ повтаря едно и също.
Задача 11 · 2 точки
Запишете формата за минало свършено време, 3 л. мн. ч., на глагола „дойда“.
Верен отговор: дойдоха. Минало свършено време: аз дойдох, те дойдоха.
Задача 12 · 2 точки
Открийте грешно написаната дума и я запишете правилно:
„Изпитът изисква внимателно разпределение на времето и концетрация.“
Верен отговор: концентрация. Думата е „концентрация“ – от „концентрирам (се)“.
Задача 13 · 2 точки
Колко запетаи трябва да се поставят в изречението?
„Когато пристигнахме на гарата влакът който чакахме вече беше заминал.“
Верен отговор: 3. „Когато пристигнахме на гарата, влакът, който чакахме, вече беше заминал.“ – след подчиненото обстоятелствено изречение и от двете страни на определителното.
Задача 14 · 2 точки
Запишете правилната членувана форма на думата в скобите:
„(Директор) на гимназията откри церемонията.“
Верен отговор: директорът. Думата е подлог, затова се членува с пълен член: „Директорът“.
Задача 15 · 2 точки
Заменете чуждата дума в скобите с българска дума със същото значение (в същата форма):
„Срещата беше (лимитирана) до тридесет минути.“
Верен отговор: ограничена. „Лимитирам“ означава „ограничавам“: срещата беше ограничена до тридесет минути.

Работа с текст

Задача 16 · 1 точка
Коя е основната мисъл на текста „Градът, който не изстива“?
Верен отговор: Б. Текстът обяснява явлението „градски топлинен остров“ и показва, че дърветата, светлите покриви и зелените площи намаляват горещината.
Задача 17 · 1 точка
Според текста защо нощите в централните квартали са по-топли?
Верен отговор: Г. „Асфалтът, бетонът и покривите поглъщат слънчевата енергия през деня и я отдават бавно през нощта. Затова…“
Задача 18 · 1 точка
Кое твърдение НЕ съответства на текста?
Верен отговор: А. Текстът твърди обратното: климатиците изхвърлят топлия въздух навън и затоплят улицата още повече.
Задача 19 · 1 точка
Каква е функцията на думите на участничката в проучването („Разликата между паркинга и сянката под липите ни изненада повече от всичко“)?
Верен отговор: Г. Цитирането на участник е типичен похват в медийния текст – прави информацията по-жива и достоверна.
Задача 20 · 1 точка
Кое изразно средство е използвано в израза „действа като естествен климатик“?
Верен отговор: Б. Дървото е съпоставено с климатик чрез сравнителния съюз „като“ – това е сравнение.
Задача 21 · 2 точки
Според таблицата с колко градуса повърхността на тъмния покрив е по-гореща от тревата в сянка? Запишете число.
Верен отговор: 37. 64 °C − 27 °C = 37 °C.
Задача 22 · 2 точки
С какъв термин учените назовават описаното в текста явление? Запишете го (три думи).
Верен отговор: градски топлинен остров. Явлението се нарича „градски топлинен остров“.
Задача 23 · 3 точки
Според таблицата с колко градуса повърхността на асфалтовия паркинг е по-гореща от въздуха? Запишете число.
Верен отговор: 23. 57 °C − 34 °C = 23 °C.
Задача 24 · 3 точки
Колко от измерените повърхности в таблицата са по-горещи от въздуха (34 °C)? Запишете число.
Верен отговор: 5. По-горещи от 34 °C са тъмният покрив, паркингът, бетонът, светлият покрив и тревата на слънце – 5. Само тревата в сянка (27 °C) е по-хладна.
Задача 25 · ориентировъчно до 6 точки · самооценка
Въз основа на текста и таблицата обяснете в 4–5 изречения защо засаждането на дървета около училищния паркинг е разумна мярка.
Примерен отговор и критерии: Примерен отговор: Според таблицата асфалтовият паркинг се нагрява до 57 °C, докато тревата в сянка под дърво е едва 27 °C. Тази разлика от 30 градуса показва колко силно сянката охлажда повърхността. Текстът обяснява, че дървото не само засенчва паважа, но и изпарява вода през листата си, затова действа като естествен климатик. Така паркингът ще поглъща по-малко топлина през деня и ще затопля по-малко въздуха наоколо през нощта. Мярката е сравнително евтина и полезна за всички, които минават покрай училището.
Критерии (до 6 т.): използвани са данни от таблицата (до 2 т.); използвана е информация от текста (до 2 т.); отговорът е логично свързан и е в 4–5 изречения, без езикови грешки (до 2 т.).

Литература

Задача 26 · 1 точка
Коя творба е от темата „Трудът и творчеството“?
Верен отговор: А. „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков е в темата „Трудът и творчеството“ заедно с „Ветрената мелница“ и „Песента на колелетата“.
Задача 27 · 1 точка
Стиховете „Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила…“ са от творба на:
Верен отговор: Б. Това е началото на стихотворението „Аз искам да те помня все така“ на Димчо Дебелянов.
Задача 28 · 1 точка
Кой е Иво Обретенович в „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев?
Верен отговор: В. Иво Обретенович е сръбски пленник, който краде праскови от лозето на полковника и се влюбва в Елисавета.
Задача 29 · 1 точка
Каква епоха изобразява романът „Железният светилник“ на Димитър Талев?
Верен отговор: Г. Романът проследява живота на рода Глаушеви в Преспа през Възраждането.
Задача 30 · 1 точка
Кое твърдение за „Спи езерото“ на Пенчо Славейков е вярно?
Верен отговор: Б. „Спи езерото“ е от стихосбирката „Сън за щастие“ – кратка лирическа творба, в която природата е израз на душевно състояние.
Задача 31 · 1 точка
Кое изразно средство е използвано в изречението „Аз не живея: аз горя.“, с което започва „Две души“ на Пейо Яворов?
Верен отговор: В. „Аз горя“ е метафора – вътрешното страдание и напрежение на лирическия Аз е пренесено в образа на огъня.
Задача 32 · 1 точка
Кое произведение е от Христо Смирненски?
Верен отговор: В. „Приказка за стълбата“ е от Христо Смирненски; „Молитва“ е от Атанас Далчев, „Вяра“ – от Никола Вапцаров, а „Паисий“ – от Иван Вазов.
Задача 33 · 2 точки
Кого Андрешко нарочно отвежда в блатото в разказа на Елин Пелин? Запишете длъжността му.
Верен отговор: съдия-изпълнител. Андрешко вози съдия-изпълнителя, който отива да опише имота на беден селянин, и съзнателно го оставя в блатото.
Задача 34 · 2 точки
Кой е авторът на стихотворението „Потомка“?
Верен отговор: Елисавета Багряна. „Потомка“ е от стихосбирката на Елисавета Багряна „Вечната и святата“.
Задача 35 · 2 точки
Към коя тема от учебната програма се отнасят „Две души“, „Потомка“ и „Честен кръст“?
Верен отговор: Изборът и раздвоението. Трите творби са в темата „Изборът и раздвоението“.
Задача 36 · 2 точки
В „Ветрената мелница“ Лазар Дъбака и Христина се облагат кой ще надиграе другия. Запишете името на танца.
Верен отговор: ръченица. Двамата се надиграват на ръченица и Лазар побеждава.
Задача 37 · 2 точки
Запишете заглавието на стихотворението на Никола Вапцаров, което започва така: „Ето – аз дишам, / работя, / живея / и стихове пиша / (тъй както умея).“
Верен отговор: Вяра. Това е началото на стихотворението „Вяра“ от „Моторни песни“.
Задача 38 · 3 точки
Как се нарича композицията на творба, която завършва със същия стих, с който започва – както „Аз искам да те помня все така“?
Верен отговор: кръгова. Повторението на първия стих в края затваря творбата като кръг – това е кръгова (рамкова) композиция.
Задача 39 · 3 точки
Запишете заглавието на цикъла на Иван Вазов, в който е включена одата „Паисий“.
Верен отговор: Епопея на забравените. „Паисий“ е от цикъла „Епопея на забравените“, посветен на дейци от Възраждането.
Задача 40 · ориентировъчно до 6 точки · самооценка
Обяснете в 4–5 изречения как в разказа „Андрешко“ е представен конфликтът между властта и обикновения човек.
Примерен отговор и критерии: Примерен отговор: Властта в разказа е представена от съдия-изпълнителя, който отива да опише имота на беден длъжник. Той е безличен служител, говори от позицията на закона и не се интересува от човешката беда. Андрешко на пръв поглед е покорен и мълчалив, но не приема несправедливостта. Той съзнателно отбива колата към блатото и оставя чиновника там, за да спаси съселянина си. Така разказът внушава, че обикновеният човек може да се противопостави на бездушната власт със собствената си селска хитрост и солидарност.
Критерии (до 6 т.): назован е конфликтът и двете страни в него (до 2 т.); посочен е конкретен епизод от творбата (до 2 т.); има обобщение на смисъла, текстът е в 4–5 изречения и е езиково правилен (до 2 т.).

Аргументативен текст

Задача 41 · ориентировъчно до 30 точки · самооценка
Изберете една от двете теми и напишете аргументативен текст до 4 страници.
Тема 1 (интерпретативно съчинение): Вътрешното раздвоение на личността в стихотворението „Две души“ на Пейо Яворов.
Тема 2 (есе): Можем ли да избираме между сърцето и разума?
Примерен отговор и критерии: Примерен план (тема 1): Увод – Яворов и драмата на модерния човек; теза: в „Две души“ раздвоението е непреодолима съдба, която изгаря лирическия Аз. Изложение: 1) „аз не живея: аз горя“ – страданието като начин на съществуване; 2) борбата между двете начала в гърдите на лирическия Аз; 3) невъзможността за избор и покой. Заключение – раздвоението като белег на човешката сложност.
Примерен откъс: „В „Две души“ Пейо Яворов не описва конфликт, който може да бъде разрешен, а състояние, от което няма изход. Още първото изречение – „Аз не живея: аз горя.“ – противопоставя обикновеното съществуване на изгарянето. Двоеточието работи като знак за равенство: да живееш означава да страдаш. Следващото изречение уточнява причината – „Непримирими / в гърдите ми се борят две души“. Епитетът „непримирими“ подсказва, че тази борба няма победител. Лирическият Аз не избира едното начало за сметка на другото, защото и двете са част от него.“
Примерен план (тема 2): Увод – житейска ситуация на избор; теза: сърцето и разумът не са врагове, а най-добрите решения се раждат, когато се вслушаме и в двете. Изложение: 1) когато сърцето подвежда; 2) когато разумът е студен; 3) пример от литературата – раздвоението в „Две души“ или изборът в „Потомка“. Заключение – зрелостта като умение да съчетаваме чувството и мисълта.
Критерии (ориентировъчно, до 30 т.): разбиране на темата и ясна теза в увода (до 6 т.); аргументи, подкрепени с цитати и анализ (при съчинението) или с примери от литературата, историята и личния опит (при есето) (до 10 т.); композиция – увод, изложение с подтези, заключение, логични връзки между абзаците (до 6 т.); правопис, пунктуация, граматика и стил (до 8 т.).